Aug 25, 2006, 6:29 PM

ПРИКАЗКА

  Poetry
998 0 13

                                   ПРИКАЗКА

                        Гледа,капчица стопена,
                        най-разкошната дъга.
                        Мойта обич е вселена.
                        И звездица.
                        И тъга.....
                        В езеро
                        кристално - синьо,
                        плачат
                        плачещи върби.
                        А мечтата
                        се размина
                        с небесата.....
                        Капят
                        капят в езерата
                        лебедовите пера.
                        Странна приказка душата
                        и оплака
                        И разбра......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...