Приказка
Дали заспала бях или пък будна,
присъни ми се приказка тъй чудна.
Старец беловлас посрещна ме с усмивка,
по пладне до мен приседна за почивка.
С ръка посочи нейде надалече
и с бавен глас тихичко изрече:
- Ей ти, девойко, нива неизбродна,
може да е суха, може – плодородна.
С какво ще я засееш, ти сега реши,
от теб зависи само какво ще се роди.
Събрах аз бързо зрънце подир зрънце -
топлина и радост, обич, много слънце,
любовно биле, вятър, искрен стих,
сред приятели безброй усмивки си открих.
Засях ги нежно в рохката земя,
поих ги със целебна изворна вода,
опазих ги от бури, силни дъждове
и с лекота събрах безценни плодове.
Замислих се дълбоко – този дядо стар
в ръцете ми остави скъпоценен дар.
И не се чудя, аз отдавна вече знам –
на вас, приятели, с обич ще го дам!
© Мария All rights reserved.
