Дали заспала бях или пък будна,
присъни ми се приказка тъй чудна.
Старец беловлас посрещна ме с усмивка,
по пладне до мен приседна за почивка.
С ръка посочи нейде надалече
и с бавен глас тихичко изрече:
- Ей ти, девойко, нива неизбродна,
може да е суха, може – плодородна.
С какво ще я засееш, ти сега реши,
от теб зависи само какво ще се роди.
Събрах аз бързо зрънце подир зрънце -
топлина и радост, обич, много слънце, ...