Nov 5, 2020, 8:51 AM

Приказка от 1001 нощ

  Poetry » Love
525 6 13

ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ

 

Такъв ще те обичам – до неделя

щом дойде вече времето разделно.

И топла още меката постеля

след стъпките ти глухо ще простене.

 

Защото е попила всяка ласка

и шепота ни между две цигари.

Спектакълът приключи – ръкопляскат

на режисьора с тъпия сценарий. 

 

Каква игра и сбъркано изкуство!

Героите докрай са уморени.

Тръгни си днес. Докато има чувства

и ти все още искрен си със мене.

 

Нататък всеки фалш ще ме убие.

И нека да я помня тъй красива

последната любов, която имах

и винаги ще бъде в мене жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...