Сънят на спомена шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди
дъждовни капки, броеница,
измамни пясъчни следи
оставя призрачната птица.
Която всъщност не лети
към лунния измамен блясък,
в омаята на спомена шепти
вълшебна приказка от пясък.
За тъмнолилавите силуети,
обливани от лунен блясък,
а с танцувални пируети
рушат се кулите от пясък.
© Димитър Станчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
