... приказка за една сянка...
... приказка за една сянка...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре.
Че лудост ще е, ако тръгне вълк на "паша",
пред бабината къща да не спре.
А аз ще бързам... краят е известен.
В главата ми - едно щурче -
ще ти напиша кратко предизвестие
и времето започва да тече...
Оставяй дири - меки вълчи стъпки,
контрирай ме, дори ме предизвиквай.
Внимавай само - кошница съм с гъбки
и точките поставям аз... Привиква се.
От ходене в горите тилилейски -
от питката ми - черни, сухи залци.
Адам е само мит. Библейски.
А вълк изяде Ева… със парцалите.
Ловецът гръмна... Облакът, във частност,
на сянката разперил е ръцете.
След нея на света ще ми е тясно.
И доктор няма да намеря... за сърцето си.
© Таня Георгиева All rights reserved.
