Oct 8, 2010, 10:16 AM

Приказка за Катя

  Poetry » Other
715 0 3

Боли ли те, приятелко,
от толкова неискреност
и от мечти разбити
в разлюляно лято?
Боли ли те
от обичта разплискана,
като уиски след пиянство?

Би искала
да ти разкажа приказка?
Една история?
Но не измислена?
В която аз
(ти знаеш как
приличаме си с теб, за Бога)
най-после срещам своя принц
и съм щастлива
много?

Ела ме прегърни, приятелко!
Ще се помъча
да измисля приказката!
Да не плачеш!
Като дете несподелено
ще се роди
след малко здрача!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...