Прелитащо хвърчило в нощта
се носи над земната шир.
Прилепът - дали е хвърчило или Демон,
нарушаващ човешкия мир.
Какво ли сте сторили, прилепи, вие,
че се радвате на такава неприязън?
Какво ли в душата си
всеки един от вас крие?
У вас е стаен тих шепот,
край вас - пада тъмна пелена.
Пелената е човешкото невежество,
убиващо от суеверие в тъмата.
Аз бих се срамувал,
бих се опръскал с мръсна кал,
ако нямах капчица жал
към вас - творения на вечерта.
Прилепи, тихо летете.
Бъдете красиви деца на тъмнината,
летете и не забравяйте,
че има добри хора по света.
Не забравяйте, че има места -
чисти и мирни простори,
където да летите волни,
щастливи и свободни!
06.08.1995 г.
© Красимир Кънчев All rights reserved.
хубав стих. с обич, Красимир.