Принцът и рицарят
Той препуска
с коне от съня си
към очакване - тънко от взиране.
Галопира с дъха на мечтите си,
и очаква от мене разбиране.
Казва, че вече му липсвам,
а не съм била никога негова.
Фантазира си нещо, измисля си,
и очаква и аз да съм влюбена.
Щял да бъде щастлив
да ме има за малко,
а не знае какво е "за много"...
Виртуален абсцес му е,
и за него е жалко.
Скоро ходих на преглед
при зъболекаря.
- Чакай малко,
да си дойдем на думата...
Момче, аз не съм твоята фея.
Ако принц си ти...
аз съм кралицата,
и на абсцеса видяла съм сметката.
Говоря му аз,
ей тъй, почти от инат.
А отвътре ме гложди пак чумата.
Моят рицар щял да става богат.
Нямал време за мен
и пресмята си нещо в тетрадката.
А лети времето,
не чака мен пустото.
Колко илюзии вече загърбих.
Тихо обичах,
и някак забравих
истински как се обича.
Рицарят мой е във свойте доспехи.
Гони скандалния звън на куршума.
Вечно зает е, няма време за мене.
А пък аз май се влюбвам във принца.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
