Jun 8, 2008, 7:16 PM

Приоритетно

807 0 18
                                                                 " ... да забавя ли умението си да разбирам
                                                                                         и схващам, и да се изсмея в очите си
                                                                                         за това, че се обръщат след мен и
                                                                                         ми показват с точност цената на едно
                                                                                         и цената на две,
                                                                                         но кое от тях е с предимство?..."
                                                                                                                   
                                                                                                                 Уолт Уитман
                                                                                                                 американски поет


Ще дойде може би вечна забрава,
ще кажем навярно така трябва...

С река ще потека пълноводна,
с размисли ще бягам попътни,
а мислите си ще крия безпътни.
Ще бъда прищявка в собствен театър,
с декор - недостъпен, но бестселър...
Природа ще се разбунтува...
Аз... с безслънчева усмивка... не си струва...
Ти... за  снежни звезди... не тъгувай...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...