Приплат
Есента разгръща ангелски криле
и загърля в охра долините.
Дъх на дюли, гроздов сок и мед
сладостно се вие над асмите.
Дими вечерно някъде комин,
гайтанено над покривите ниже
онези крехки стъпала от смин,
от рая спуснати над хижите.
Прихлупва рано синята мъгла
под шепи утрините мълчаливи.
С ръждив конец дъждовната игла
фестон по кестена бродирала.
Камбаните небесни са развързали
въжетата в бръшлянeните плитки.
И тлеят нощем в ручейните бързеи
на листопада котешките стъпки.
Тъмнината дипли над фенерите
като молитва кротко монотонно
на дъждокапа сивата драперия,
над покривите люшната бездомно.
И само нейде окъснял щурец
при-притва песен с окъсели думи,
докато вейне тъжният ветрец
крилцето му, пламтящо в шумата.
© Валентина Йотова All rights reserved.
