Припомни ми...
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня.
Ти едва ли ще влезеш в костюма.
Няма нужда от пищност, че тя - любовта
винаги е с последната дума.
Заведи ме в Париж. Още днес и сега.
Той е близичко. В парка отсреща.
Той Париж е, когато ръка за ръка
само двама се смеем за нещо.
Ще вали? И какво? За чадър забрави -
да се скрием под твоето яке.
Този дъждът ще разпръсне в краката звезди -
нека бъдем отново "богати".
Припомни ми защо се омъжих за теб.
Тази есен тежи "безтегловна".
Само с малка искрица и малко късмет,
обещавам, и аз да си спомня.
© Деа All rights reserved.
