Природа

С природата в синхрон сме —
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам.

Когато тъжен съм — дъжд вали.
Щом щастлив съм —
слънце грее и ме милва.
А щом съм гневен, унил, разбит —
гръмотевици небе раздират.

Когато аз родих се — падна гръм.
И от тогава зная: сам не съм.
Природата е винаги до мен.

Но днес вали.
Проливен дъжд вали по улици и мисли.
А в сърцето — буря,
останала от теб.

Цял живот за теб ще пиша,
негоднико такъв...
Защо сърцето ми отне
и ме остави сам —
в бурята, сред гръмотевици,
които ти така добре умееш
да извикваш...

А на мене иска ми се
слънце.
Поне за ден - за миг.