rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
Jun 6, 2014, 9:13 PM

Пристанища

  Poetry » Love
523 0 3



                             ПРИСТАНИЩА

 

                             Ръцете ти са моето пристанище,

                             когато ме отвеят ветровете...

                             Но аз не мога да разчитам знаците

                             на твоето пропадане

                             и страховете ти.

                             Пускам сетното писмо в бутилка,

                             с надежда да ме чакаш в Гиза

                             и давам рома на моряците...

 

                             Писмото ще го върне бризът...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0