Притча за жената
По своя образ и подобие
създал Всевишният Адам.
Живот му дал, благословил го
със сила и с божествен плам.
Изпратил го с попътен вятър
към непознати светове,
с любов да озари земята,
да дири свои брегове.
Вървял Адам по пътя прашен,
вечерял с диви зверове,
заспивал с воя на прибоя,
осъмвал с бурни ветрове.
Летял с орлите, с вълци вил,
постигал всеки свой стремеж,
а нощем призраци сънувал,
див порив, непознат копнеж.
Надникнал Бог от висините,
наглеждал често раба свой.
Разчел копнежа му, мечтите,
що не му давали покой.
Изваял плът от синевите,
взел чиста капка от дъжда,
добавил мекост от тревите,
създал неземна красота.
Добавил аромат на биле,
за полет - ангелски крила,
за пристан сложил яко стреме,
за твърдост - къс от канара.
От божи дом огнище дал й.
В утробата й - нов живот
и детска люлка изтъкал й,
тъй чиста, искрена любов.
Изпратил я дар на земята
да бъде за Адам съдба.
Пазителка на светлината -
нарекъл с името ЖЕНА.
© Златка Чардакова All rights reserved.
Написано с размах. Много е хубаво!
