Притихнал е умът -
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание.
В съпротива след бунт
проумява – не ще
се опълчи!
Заядливо ме заглежда -
как багрите
с душата си загребвам...
И с оня блясък в очите -
всяко утро –
без болка, когато
се събуждам.