Привет от мен. Жена му. На мъжа ти.
Привет от мен. Жена му. На мъжа ти.
Онази непозната без лице,
която се разхожда из ума ти
и дращи с нокти твоето сърце.
Не се чуди. Навярно ти е казал
за мене и за малкия ни син.
Щастлива ли си? Или пък се мразиш,
пленила с устни нечий любим?
Обичах го. И вярна бях до вчера.
От днес съм чужда, както си и ти.
Не вярвах, че утеха ще намеря,
но все по-малко вече ми горчи.
Когато утре дойде пак при тебе,
кажи му да се върне у дома.
Да види къта детски, непотребен
и спалнята, пропита от вина.
Отивам си. И няма да ме има.
Дарявам ти желания покой -
детето му и скъпата любима
далеч ще бъдат. Само ти и той...
А някой ден щом тебе изостави
и сграбчи друга нечия ръка,
помни, че бог за мен не е забравил.
Платила си за моята тъга.
© Яна All rights reserved.
