Дихание на разридана гордост,
откъсна се в писмо-раздяла,
поточна линия с ранени мигове
пуснати в нерадостен конвейер.
Згубени в безмислените конспирации,
на сложни възвишени словолеяния,
кодирани послания се пропиляха,
пристигайки на грешния адрес.
Плодът обичам с натуралната му сладост,
преди да ферментира в питие,
горчилката отпивай сам, в опиянение
подведен от лъжовния привкус!
© Misteria Vechna All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
