Приятели
Ела, приятелю, да седнем
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ
с подбитите си лапи
и козина, със прах покрита?
Виж - цял си изпохапан!
Къде отидоха децата
с челика и стрелите?
Назад годините прецапах,
изгубих им следите.
И няма вече кой да свирне,
да метне камък с прашка.
А ние с теб да го сподирим,
навирили опашки.
Заглъхна детската гълчава,
смехът в мъгла потъна -
ятата тъй се умълчават
преди на юг да тръгнат.
Остана споменът за лято,
за дрямката на прага,
когато, стихнала, земята
лениво се протяга.
Ела, приятелю, да идем
там долу, до реката
и може във вира да видим
очите на децата.
© Вакрилов All rights reserved.
