krisi_1990_1990 (Кристина) krisi_1990_1990 (Кристина)
75
Jun 6, 2007, 8:07 PM

Приятелко моя

  Poetry
872 0 3
Капят сълзи от очите,
Лице изкривено от болка.
Сърце ограбено вече,
Отнесе го той надалече.

Но ти не плачи,недей да тъгуваш,
Не заслужава той тази любов.
Приятелко моя недей да униваш,
Ще срещнеш друг в този живот.

И колкото болка да има в сърцето
Със мене ти сподели.
Готова съм с тебе да страдам в живота,
Приятелка моя си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0