Jul 13, 2007, 8:45 AM

Приятелска любов

  Poetry
2.2K 0 0

На пейка стоя,

листата броя

и влюбените погледи сама следя.

С усмивка всеки влюбен посрещам,

в главата ми мислите подреждам

и с настроение за миг се зареждам.

От омаяните им погледи,

от безгрижието им към живота.

Сякаш времето знае,

че в мен душата ми ридае.

Силна буря в мен се появи,

но топъл вятър ме погали,

а с усмивка слънцето иска да ме зарази.

Лъчът негов ме опари.

Като закачка, иска да играем.

Като приятел, сякаш щипе ме, да се събудя.

И с думи вятърът шепти:

“ Недей тъжи, млада още си ти,

огледай се, живота е пред теб.”

Отново поглед втренчих

във влюбени погледи далечни,

в природата красива, романтика видях

и приятел до мен седна.

Много странно ме погледна

и душата ми стопли, с думите:

“Вечен приятел съм ти аз,

в беди ще ти помагам,

в радостни моменти с теб ще се радвам.

Нима това пак не е любов?

Приятелко мила, аз също те обичам,

не като влюбен, а още по-ценно – като приятел.”

Тези думи стоплиха моята душа

и дълго замислена в тях бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...