Приятелството ти
приемам
с благодарност,
че то крила ми дава
всеки ден
да правя
с тебе
солидарност,
откликваща
дълбоко в мен.
Усещането
е направо чудно:
очакван дъх –
любим и жарък
във времето,
когато трудно
получил някой би
такъв подарък.
Понесох
кармата
коварна,
но Ангелът
дари ми
твоя зов,
на който
аз ще бъда вярна
чрез тръпката
на чистата любов.
Та аз разбирам
вече кой
дарява ми
желания покой!?
© Валери Рибаров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
