disperato (Доби Константинова) disperato (Доби Константинова)
9
Jun 19, 2007, 8:39 PM

Приятелю!

  Poetry
1.2K 0 3
Приятелю,

Помня всяка твоя дума,
помня всеки твой жест,
помня как се запознахме
и как сърцето трепна в мен...

Помня как превърнах се в опора,
помня как "изповядвах" те през ден,
помня как превърнах се в приятел
и споделяше всичко с мен...

Така и не разбра, че те Обичам
и че ме боли - обсъждаш ли жените с мен.
И защо продължавам след теб да тичам
и на приятелството съм в плен...

Дано някой ден и ти си спомниш,
че приятелка си имал - влюбена в теб,
дано очите си отвориш
и потърсиш мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доби Константинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0