ПРИЗЕМЯВАНЕ
В старинна епопея
таз – добрата фея,
мери с аршина
платове от коприна,
шие от позлата
воала на момата,
кичи с огърлица
красивата девица
и за утрешния бал –
пантофки от кристал…
В старинна епопея
юнакът побеждава змея,
брани се с меча и със щита
от халата сърдита,
спасява свойта Дулсинея
от занданите на змея,
после на коня вран, крилат,
пристигат в царския палат
и накрай в двореца от сребро и позлата
правят сватба пищна и богата…
В днешната епоха
няма я кристалната пантофа,
няма го и змея,
ала няма я и Дулсинея,
няма приказки красиви
в градове циментени и сиви,
никой не бленува илюзорно
в битието ни моторно,
никой не витае горе в небесата –
яко се забихме долу в земята…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
Тъжно за времето...оскотяхме! Благодаря за стиха, страхотен е.