Като в някоя безименна трагедия...
на един самотен автор в предверието на здрача,
хванал писалка в ръка
и написал нещичко за любовта.
Някак си безсмислено звучи,
но сърцето друго на ухото ми шепти.
Мразя, когато нашепва ми тези слова,
но какво да сторя, те са като огън в плътта.
И когато всичко губи смисъл,
душата ти не се нуждае от никаква прочута мисъл...
единствено от усмивка алена като греха,
и целувка, казваща твоя съм сега! ...