Jan 4, 2011, 9:49 PM

Признание

  Poetry » Love
690 0 3

Живея разпокъсано, объркано и тягостно.
Без теб съм сякаш в сцена от стар измислен филм.
Играя свойта роля изцяло по принуда,
но трябва да заслужа със нея своя хонорар!
Така във мен е кухо и даже безсърдечно,
щом няма те, Любима, в моя тежък ден!
Защо и мойте думи звучат така себично!
Не зная, моя скъпа, но правя ти Поклон!
Ти в мене раждаш думи, Любов и Светли мисли,
а аз без теб стоя безумен и смутен!
Защо е тази участ и заедно защо не сме -
не мога да ти кажа със своя лош Рефрен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...