ПРИЗНАВАМ ПРЕД ВСИЧКИ
Признавам пред всички с тревога!
Опитвах неведнъж да опиша
онова, с което днес сърцето ми диша,
но все още да го сторя не мога –
твоите очи, усмивка и на небето свода.
Не успях да пренеса върху листа
на Вселената звездите
и на тебе очите –
еднакво чаровно необятни
и загадъчно приятни.
Неописуеми реалност и видение,
събрани заедно в едно същество
между нас, обикновените хора.
Едно мечтано божество.
Колко ли щастие някому ще дариш,
след като само с усмивка можеш
полу-мрачната зала да озариш?
Преди няколко века, в един свой сонет,
като за теб бе написал италиански поет:
“В очите си тя носи любовта...”
Да те попитам позволи затова,
за някого дали си сега
най-скъпата негова
сбъдната мечта?© Вили Тодоров All rights reserved.
