Призори
на младата поетеса Полина Михайлова
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние.
Тъй трудно е със слово да докосна
онази нежна струна замълчала...
Ръце протягам, но там въпросите
ме разпват в неделима цялост.
Но тази струна е незарасла рана,
останала задълго през сезоните.
Един балсам все още ми остана,
преди от храма да ме прогонят.
Може би: дочуваш тази стара песен?
Или броиш в нощта звездите?
От изгрева на утрото отнесен,
разпявам ехото звънливо на петлите.
© Стойчо Станев All rights reserved.
