Призрак
Призрак
След мрака над човешките усои,
щом в тишина нощта се умори,
сред грохота на утринни прибои
излиза призрак, щом се зазори.
Той няма име. Дрехите му – стари.
Лицето – в бръчки. Залъкът – горчив.
Студът и самотата са другари,
избрали го, макар и полужив.
Във клопката на времето притиснат,
мравунякът отчаяно жужи.
За него – е обрасла всяка писта,
пътека, извор, покрив и комин.
От сянка по-невидим, броди в зноя
на бързащите трескаво тълпи.
Ръката не протяга – с вид достоен
претърсва... отминава... и върви.
Дали е ням, не помни никой вече.
Мълчат и избелелите очи.
Във израза – спокоен и далечен,
проблясва спомен и след миг... мълчи...
© Нелиса All rights reserved.
