Викът проклинаше
безмълвието
две вързани ръце
жадуваха за свобода
невиждащи очи
търсеха проклятието
самотен кръст
стоеше на върха.
С начупени Съдби
плачеше небето
пепел от Души
убиваше лъчите
с буца лед
където е сърцето
призрак сам вървеше
горяха му следите.
Юни, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!