Викът проклинаше
безмълвието
две вързани ръце
жадуваха за свобода
невиждащи очи
търсеха проклятието
самотен кръст
стоеше на върха.
С начупени Съдби
плачеше небето
пепел от Души
убиваше лъчите
с буца лед
където е сърцето
призрак сам вървеше
горяха му следите.
Юни, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.