Викът проклинаше
безмълвието
две вързани ръце
жадуваха за свобода
невиждащи очи
търсеха проклятието
самотен кръст
стоеше на върха.
С начупени Съдби
плачеше небето
пепел от Души
убиваше лъчите
с буца лед
където е сърцето
призрак сам вървеше
горяха му следите.
Юни, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!