Проблясъци от един изгубен сън
Светлинно шоу.
Валсуващи вълнички
под такта на палуващ бриз
раздиплят - както гънки на поличка,
лунния воал сребрист.
Нощта е гола.
От стъпки ехо.
И трудно дишащ бряг
от тежестта на всички, лягали върху му,
от пръснатите спомени и фина прах
върху забравено сбогуване.
Луната вехне.
Изстиващ пясък.
В коралова морава
се гуши тъжното рубинено сърце
на хвърлен пръстен, някога даряван
за обич. Трижди след това проклет.
Морето - тясно.
Глъхнещ тътен.
Затишие, умора, слепота.
И после... После залп разсъмване.
Стояла е на синора между живота и съня
и чакала е на душата ми да съмне...
Любовната ми мъка.
© Таня Донова All rights reserved.
