153/И за сътрудничих в три сайта.
Във „strhove-те най-напред,
във „otkrovenia-та” найдох,
на питанията ответ...
Изпратих доста епиграми,
със ярост и в мажорни гами
поеми и дори роман,
от мен написани таман!
На “Вukvite” не бях приятел.
Там срещнах един „мизантроп”...
Размивахме се на галоп –
ега ти, рекох си – писател?!
Но той за туй си отмъсти
и ми партидата закри!
© Христо Славов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
