"Продължение" на първата ми книга

Poetry » Civic

507 0 0

160/ Опитвах се да сложа точка

на туй, което съм създал,

но често правех и отсрочка,

че нещо пак съм изтървал.

Или че грешка съм допуснал,

неточност някаква съм пуснал

или пък да се извиня

и бързах да го променя!

Не исках близък да разсърдя,

ненужно да го заклеймя

не исках в туй да ме винят,

да съм на прицела им твърде!

С не доубмислена творба

да си оголя пак гърба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0