Проглед
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине
гнездото над липата да разчисти,
ще забравим може би, че цяла зима
сме пощили дръгливите си мисли.
А пък грейне ли и пиперливо слънце,
по нивите забоцка ли селякът,
край тревите ако се изприщи пътят –
от стъпки румен, и полъхне вятър –
ех, тогава вече сме запролетили.
И сме живи, даже неживелите.
Дано да дойдат другите – да видят
... къщите със сринатите плетове.
© Валентина Йотова All rights reserved.
