Сам, погубен, ти ще бягаш,
прогрес заразен и ревнив.
И на всички нищо даваш,
грозен, мрачен и ревлив.
Бягаш от дома забравен? Беж!
Сам умираш във забрава,
мразещ, нервен, уморен.
Сам животът те признава,
прогрес забавен, вътре в мен.
Погубил ти живота, с своите ръце,
мразиш себе си и всичко, паднал ти на колене.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
