Apr 28, 2021, 9:23 AM

Прокоба

1K 0 0

А на госпожите и на господина,

що ден и нощем пожелават ми да се спомина,

предайте им, че поздравявам ги с проклятие най-черно,

що ще доживеят да се сбъдне верно:

“От този ден да ви изтлее мъжеството

и с вика “Смърт!” да ви посреща мнозинството."

И знайте вий, предрешени и фалшиви добротворци,

Че Огън ален ще настигне вашите потулени пороци

И викът да ви помилват ще отеква в Небесата,

ала Господ ще е глух и ням в Деня, нарочен за разплата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Г. Казимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...