Mar 27, 2019, 8:17 PM

Пролет

  Poetry
617 3 5

Пролет

 

Земята е бременна и гола

под бялото си одеало.

В утробата й семената,

ще възродят животът от начало.

 

Ще сложи изумрудени одежди,

когато всичко се разлисти.

От ручеите пълни със звезди

челОто си ще украси с мъниста.

 

Ще се изкъпе в утринна роса,

ще се гримира със дъгата,

ще заухае на цветя, когато...

вън е пролет.

 

Авт. Весо: 26.03.2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...