Пролет е
Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните,
тези от предни животи.
Тракат капчуците:
"до-ре-ми"... Чуваш ли?
Покривът пак е пиано...
Тя е, почука ни.
Пролет е, чувствам я.
Пролет, но всъщност е рана.
Млада, накичена,
с дъх на кокичета.
С призив към нови върхари.
Сякаш различна, но
всъщност отрича, че
всичко ще бъде по старо.
Същите спомени,
скършени полети.
Толкова исках да вярвам...
В новото, в порива,
в топлите посеви,
в слънцето, дето ме пари.
Връщат се птичките,
сливат се тичинки
в нежен гердан оригами.
Пак съм момичето,
дето обичаше,
Само че вече те няма...
© Миглена Миткова All rights reserved.
