Това ясно утро.
Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици.
Щъркелът в това гнездо.
Тази изворна вода.
Тази разлистена бреза.
Тези капки като сълзи.
Тези пухчета между листата.
Тези зовящи планини и долини.
Тези мушички и тез пчели.
Тази песен донесена от вятъра.
Този изгрев с ярко слънце.
Тази въздишка с ухание на цвете.
Тази нощ без сън и пълна луна.
Всичко туй е
Пролетта.
© Румяна Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
