Пролетен дует

Пролетен дует

Във пролетната вечер

наслагваше се мрак,

заглъхваше далечен

от тъжна птица грак...

В това магично Време

преди да долетят –

са птиците „сдвоени“

и заедно гнездят...

В законите природни  

Светът да продължи́ –

той трябва все да помни,

че всичко се върти́...

А „жизнената спойка“

е винаги по две

и тя в любовна двойка –

пресича векове́...

Неясна и възпята

от не един поет –

в Живота на Земята

е: „пролетен дует“!...

... Един младеж с китара

сам „дрънка“ си  в захлас –

едно момиче „вкара“

в дует и своя глас...

И спираха се хората –

да слушат в у́нес там...

Забравяйки умората:

в Живота „изтърван“.

– Напираше вълшебна

да дойде пролетта...

– Загадъчно наметна

воал от здрач нощта...

Излезе южен вятър...

– Животът с луд копнеж

подготвяше Земята

за пролетен цъфтеж.

... А тъй като в  нощи́те

се случват чудеса,

се вплетоха звездите

във нейната коса...

И мълнйно желание

прониза ги със вик,

със звездното послание

през следващия миг...

Но не по Необята

въздиша – може би –

той галейки косата ѝ

и малките гърди...

Загледан във разкоша,

останал и без дъх –

косата с пръсти роши

и милва всеки връх...

А тя като кошута

с уплашени очи,

го гледа и в минутата

трепери от мечти...

... там хората ги спира

безгрижния им смях

и трудно, но разбират –

Посланието с тях...

Възбуждаща природа –

триумф на Любовта!...

... Звезда проряза свода

чаровен на нощта...

Едно безумно Време –

как можеш да го спреш!...

Китарата си взема

пак нашия младеж...

Те, двамата, с момичето,

в дует запяват пак,

но вече с по – различен

и по – забързан такт...

... И в тази „луда“ вечер

пред Пролетта обет

те дават: да е вечен

любовния дует!...

09.04.2020.