Генка Богданова
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти.
С леки стъпки по земята
пролетният ден върви,
гали с нежна длан земята,
буди пъпки и пчели.
С пъстър цвят земята кичи,
лее сладък аромат.
Над пътека от кокиче
грейва пролетния свят.
Пак пробудени в сърцата
чувства радостни кълнят.
И родени във душата
хиляди мечти цъфтят.
© Генка Богданова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
