Пролетно
Съмна ли вече? Не знаех.
Дълго зима сънувах -
белия път към рая
с безконечно пътуване.
Вън напъпила пролет
взима живота в дланите
Колко много се молих
на студеното нямане...
Вятър, развързал стремето
хукна да гони дивото.
Вдига главица семето
и детронира сивото.
В облак от цвят забулени
вирят глави дръвчета.
Нощите са изгубили
мигове тъмна чета.
Птича песен навива
утрото на кълбета.
Синьо е и прелива
като от сто небета.
Кипнало, слънцето пълни
с вяра света човешки.
Господи, нека съмне!
И пази ни от грешки...
© Деа All rights reserved.
