Усети ли ме в светлината,
проникнала през кожата на времето,
достигнала до теб с любов позната
и дала лекота да смачкаш бремето?
Позна ли ме в Луната нежна,
към теб протегнала ръка?
Видя ли белотата снежна
на женската ми бисерната снага?
И в песента на птици чу ли ми гласа?
За теб съм тук – дойдох със Пролетта!
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
