Пръсти на пролет небето събират,
после го плисват на гъсти вълни,
всяко дърво е разцъфнала лира,
в стих ароматен животът кълни,
в светлозелени мечти се изкъпва,
после отвътре се шари с лъчи,
с вяра, надежда, любов се разпъпва
в южни сонети, деня му личи,
че е щастливо и пролетно чудо -
цветен свободен възторг с аромат,
славейче щастие с песен събуди,
после го пръсна по целия свят.
© Милена Френкева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
