Пролетно сбъдване
Спомен остана невзрачната зима,
снегът в сърцето ми за път се стяга,
нова каляска днес слънцето има,
пролетни ръце към мен протяга.
Дръзко пулсира красива надежда,
тръпне в очакване светло мечтата,
жадно към утрото гълъб поглежда,
пее в крилете му камбана свята.
Пролет пристига с очи светлолунни,
в косите ù зелени сбъдване грее,
с огнени устни, чаровно безумни,
страстно целува и звънко се смее.
Бяла от щастие, тихо на пръсти,
китка от здравец в небето заплитам,
полет изконен любов щом покръсти,
пролет съм цялата, защо да отричам.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
