Nov 7, 2010, 12:28 PM
Проплака небето ти
Проплака небето ти, Господи, изплака се в пустия ден.
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи.
Жално, житата Ти в плодородни години посърнаха,
тъй жално, че моите неистови крясъци живи
пред прага на смъртта един със друг танцуваха.
Построиха ти храмове, Господи, но от восък...
И в стените им дълбаеха уж твоите слова...
Висяха в гръдта ти „рисунки”?... кули от пясък.
В четири „тъпи” ъгли плаче само една стена.
Литнаха в бой, Господи, а вяра дали се печели?
Облечени в роби от похот, сърцата „смириха”
и в черна одежда от мъчна победа оплели...
в мълчанието си спят, че точно те Те убиха.
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
и аз съм на това мнение
-
Хубав стих!
Но Бог не може да бъде убит, той е жив във своите сътворения, диша, и говори, но го чуват малцина, само тези които са прочистили мислите и съзнанието си!
Ние не можем, да станем богове, но можем да бъдем с Него и в реалния свят чрез нашите молитви бликащи от сърцата ни с много обич и чистота! -
-
Ето нещо,което кара човек да се замисли.. някак си звучи истинско. Браво!
-
Като вик за помощ...
-
Страхотно послание....
Пророческо!
Поздравления! -
-
Уникално! Не случайно е велика ВеликатаНики!
-
Браво!
-
Ей,Любо
-
Не знам дали трябва да кажа нещо....Бог явно е мъртъв в много от хората....Днес е светъл празник Ники....да запалим свещичка и да се помолим ...Амин!!!
-
Здравей,Ена...благодаря
-
Евала за този стих, Ники!!!
Нестандартно, оригинално, но най-важното ИСТИННО!!!
Поздравления за позицията ти, така мощно изригнала в стиха ти...
БРАВО, момиче, БРАВИСИМО!!!
Прегръдка с благодарност и от мен!
!!!*** -
добро утро....усмивки за Вас в този ден
-
Да.Поздрав!!!
-
Амин...
-
Не,не "Безумният човек" не е мое дело...тук става ? за Фридрих Ницше и "Бог е мъртъв".
-
Поздрав и от мен, Ники!
-
Ники, стихът е силен, но мен още повече ме впечатли историята за Безумният човек - твой ли е текста? защо ли се учудвамя стилът е твоя - много въздействащо. Поздрав! Радвам се, че повечето пишещи в този сайт са отворени и искрено загрижени за Бог и го показват в творбите си.
-
Стихът точно показва каква е реалността днес. Несправедливостта живее в сърцата на хората! Поздрави!
-
ей,Руме ()
-
Здравей,Мария...благодаря ти
-
Много хубав стих! Останах дълго тук!
-
-
Изключително!!!
"Литнаха в бой, Господи, а вяра дали се печели?
Облечени в роби от поход, сърцата „смириха”
и в черна одежда от мъчна победа оплели...
в мълчанието си спят, че точно те Те убиха." -
моля,моля,Весе ()
-
Здравей,Весе...()
малко информация за стиха :
“Безумният човек. – Не сте ли слушали за онзи безумен човек, който отишъл посред бял ден със запален фенер на пазара, като непрекъснато крещял: “Търся Бога! Търся Бога!” – Тъй като там се били насъбрали мнозина неверующи, виковете му събудили голям смях. Да не би да се е изгубил? попитал един от тях. Дали не е сбъркал като дете пътя? казал друг. Или се е скрил някъде? Да не би пък да се страхува от нас? Да не е отплавал нанякъде? Или се е изселил? – така викали и се смеели те един през друг. Безумният човек се втурнал сред тълата и пронизал всички с поглед: “Къде е отишъл Бог ли?” извикал той. “Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз! Всички ние сме неговите убийци. Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъбата да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето й? Накъде се движи сега тя? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрестанно нощ и все по-дълбо-ка нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога? Не усещаме ли вонята от разлагането на божественото тяло? И боговете се разлагат! Бог е мъртъв! Бог ще остане мъртъв! Как ще се успокоим, ние, убийците на всички убийци! Най-святото и най-могъщото същество, което светът е притежавал до днес, загина, обляно в собствената си кръв под ударите на нашите ножове – кой ще изтрие тази кръв от нас? С коя вода бихме могли да се измием? Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим? Не е ли твърде велико величието на това дело за нас? Не трябва ли сами да станем богове, само и само да изглеждаме достойни за него? Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега!” Тук безумният човек замлъкнал и погледнал отново слушателите си. И те утихнали и отправили учудени погледи към него. Накрая захвърлил фенера си на земята така, че той се разбил на парчета и угаснал. “Идвам твърде рано”, казал той. “Още не ми е дошло времето. Това епохално събитие е още на път и идва към нас – още не е достигнало ушите на хората. За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, и за светлината на звездите също е нужно време, време е нужно дори и за делата, когато са вече извършени, за да бъдат видени и чути. Това дело е все още по-отдалечено от хората, по-отдалечено и от най-далечните звезди – и въпреки това те го извършиха!” Говори се още, че безумният човек нахълтал в същия ден в различни църкви и запял там своя Requiem aeternam deo. Изведен навън и запитан за обяснение, отговарял все едно и също: “Какво друго представляват тези църкви, ако не гробници и надгробни паметници на Бога?”
Сърдечно благодаря на Кристина Кръстева,автор на тази прекрасна снимка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изключително силно!