Пропускаш минутите
Ще ти оставя очите си,
безпътна ще скитам,
раздадох мечтите си,
за спасението питам.
В бурята хвърлих
мисли зловещите
Не помня какви са!?
Не бяха грешни!
Откривах себе си
в черно стенание,
загубих душата си
в люляково ухание.
Раждах се и умирах
всеки път щом намирах
нежен трепет в две ръце,
които никой не ги зове...
Пропускаш минутите,
очи ще извърнеш,
още смелост събираш,
за да не се върнеш...
По пътя прашен
спътник ти пращам,
съвестта ти изплашена
нека не стене,
приютена от мене.
Щом дочуеш гласа й,
бели вълци ще вият,
осверипели в мрака
за душата ти чакат
от мене знака...
© Радка Иванова All rights reserved.
