Пророчество...
Началото на края пророкувах,
посипвайки със восък пипалата,
обгърнали ме тъмно! Боледувах,
стопена до ниво на... непозната...
Там закърнелите ухания нагарчат,
до залинялост тиха, умъртвени...
Невинностите спряха да се харчат,
издъхвайки сами, обезкървени...
Дали е поразяващо безчувствие,
или игра на черно, неиграна?...
Съдържание на блудкаво безвкусие,
изпълнило кръвта на празна рана...
Изпръхналите мисли от студуване,
простъргват монотонно в тишината...
Лъжовно безсимптомно боледуване,
се слива във синхрон със самотата...
И стъпките засипвам безболезнено,
в упойващо, неистинско забвение...
Утеха на лечимост, несъществено
захвърля ме във глухо нерешение...
Заспиват стоновете, приглушени,
завързани на възли гласни струни...
И в ритъм безконечен... упоени,
тактуват нямо, слепите ми думи...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
