Няма да умирам тази зима.
Имам неизтеглени блесни.
Просека разчиствам проходима,
чакам пролет да раззелени.
Глух е и един сезон без рима.
Проза пълни ледените дни.
Песента в зениците – незрима,
пролетния вятър ще склони
да пробуди прислонени хижи,
заскрежени да топи стъкла.
С минзухарен пламък да придвижи
пареща сълза новодошла.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
