Няма да умирам тази зима.
Имам неизтеглени блесни.
Просека разчиствам проходима,
чакам пролет да раззелени.
Глух е и един сезон без рима.
Проза пълни ледените дни.
Песента в зениците – незрима,
пролетния вятър ще склони
да пробуди прислонени хижи,
заскрежени да топи стъкла.
С минзухарен пламък да придвижи
пареща сълза новодошла.