Прошка
Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута,
подобно фюрер тя размаха грозен пръст.
Към мене сочеше - настройваше наслука,
къде, кого що свари, за безумна мъст.
Донякъде успя - видях немалко ближни,
как мазно се изхрачиха със страст по мен.
Създаде се реакция, наглед досущ верижна,
от завистливи Юди в сбор за съден ден.
Те - Юдите, без сребърници в джоба,
подкупени с по някой ласкав коментар,
сплотени от безмерна черна злоба
и завистта на всеки дребен помияр.
Запомних аз веригата им скверна.
Осанна вчера викали, а днес - Разпни!
Сред българите вече е модерно
да си единствено за ромите най-мил.
Но сетил се за Него - там - на кръста,
как на разбойника мизерен бе простил,
ви казвам - грешка всяка мъст е,
щом със порочното зачатие си се родил!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да прощаваме на нисшия защото сме Хора! Великодушно е! Нека всеки си носи кръста!
-
Прошката справедливост ли е?Едва ли.
-
Горчива истина, искрена изповед. Шоуто е на почит още в древността. Сега вече е от друг характер, но когато дойде мъста, човек се омерзява и цапа. Пази си душата чиста и остави верижната реакция да се придържа към нейните правила. Бъди здрав!
-
Лицимерието е доста разпространено явление.
А "прошката е висша форма на любов" – Райнхолд Нибур
Честита Първа пролет! -
Пропуснала съм това прекрасно стихотворение-изповед, но с черната точка за мен, на теб пиша червена и си го слагам в раздел "Любима поезия".
-
Злобата, завистта и пошлостта толкова са покварили нашата действителност, че могат да отрежат крилата и на най-талантливия опит за летене. На тях трябва да се противостои твърдо, но и с извисеността на поетичното творчество. Доказал си го вече многократно, че стоиш много над дребнавите покварени страсти на дребните души и си "надживял" тяхната духовна нищета, Приятелю! Поздравявам те с едно силно мъжко ръкостискане за прямия и толкова хубав стих, който отива в колекцията ми с Любими.
-
АААА, на такива верижни реакции и лицемерия сме се нагледали. Шапка ти свалям за прямотата и достойнството, което носиш! Много казват думите ти, дано се разпознаят главните герои!
-
Ако можем да прощаваме с Христовата любов, значи сме надмогнали всяка земна сквернота! Много образно си пресъздал човешкото лицемерие, което, за съжаление, винаги е съществувало! Поздрав, Младене!
-
ехаааааааааааааа!!!!!!!!!!Директно,без лицемерие!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
