Прошка
Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута,
подобно фюрер тя размаха грозен пръст.
Към мене сочеше - настройваше наслука,
къде, кого що свари, за безумна мъст.
Донякъде успя - видях немалко ближни,
как мазно се изхрачиха със страст по мен.
Създаде се реакция, наглед досущ верижна,
от завистливи Юди в сбор за съден ден.
Те - Юдите, без сребърници в джоба,
подкупени с по някой ласкав коментар,
сплотени от безмерна черна злоба
и завистта на всеки дребен помияр.
Запомних аз веригата им скверна.
Осанна вчера викали, а днес - Разпни!
Сред българите вече е модерно
да си единствено за ромите най-мил.
Но сетил се за Него - там - на кръста,
как на разбойника мизерен бе простил,
ви казвам - грешка всяка мъст е,
щом със порочното зачатие си се родил!
© Младен Мисана All rights reserved.
