Прощален танц
Прощален танц
Една жена
в съня ти се явява
и в бяла светлина
две думи-камък изговаря.
Танцува нощем тя
и пее с меден глас,
с изящна лекота -
един прощален танц.
С косите от смола
и мраморно лице,
със поглед диамант
влиза в твоето сърце.
В очите й бушуват клади
искаш в тях да изгориш,
но разкървените й длани
не знаеш как да доближиш.
Една жена в съня ти
протрива своите нозе
със стъпките познати
по лунното небе.
Тя сякаш в теб е цяла...
И цяла е недостижима.
И нежно пак запява,
свлича тънка пелерина.
Но не разбираш този глас
(някой думите откраднал)
Не стигаш този танц -
сърцето й студено е отдавна.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
